История на София: Квартал "Лозенец" II част - sofia.utre.bg

История на София: Квартал "Лозенец" II част

14 октомври 2017, 12:00 | Мила Иванова
  • Снимка:
    bg-patriarshia.bg

Създаване на Духовната семинария и Биологическия факултет

Като духовна школа Софийската семинария е продължителка на Самоковското богословско училище, което от своя страна продължава и доразвива започнатото от Богословското училище към Лясковския манастир „Св. Петър и Павел".
През 1897 г. Св. Синод замисля да премести училището в София, но това не се осъществява и то остава в Самоков.
Изглежда Св. Синод решава да изчака построяването на специално здание за Духовна семинария на подареното през 1897 г. от Столичната община място от 50 дка в местността Куру баглар - голо възвишение южно от София. На 31 март 1902 г. на това, място се стича огромно човешко множество: Негово Царско Височество княз Фердинанд I полага основния камък, а водосвет отслужва председателят на Св. Синод, Варненският и Преславски митрополит Симеон, в съслужение със Софийския митрополит Партений и Старозагорския митрополит Методий. На тържеството присъстват ректорът на Самоковското духовно училище Йоаким Г. Бакалов, управителят на пансиона - архимандрит Теофилакт, йеромонах Борис, преподаватели, министри, държавници и общественици.


Тя е изградена в Лозенец по проект на Фридрих Грюнангер и е завършена през 1905 година. На 20 януари 1903 г. започват редовните занимания на семинарията. Курсът на обучение бил шестгодишен, след което завършилите получавали свидетелство за зрялост, давало им правото да продължат обучението си във висшите училища или да бъдат ръкоположени за свещеници.
По време на Балканската и Първата световна война пансионът на семинарията е използван за военна болница. По време на земеделския режим (1920 – 23), сградите са използвани и от новооткрития Агрономически факултет на СУ. В края на Втората световна война сградите се използват за щаб на Червената армия, а след края на войната – до 1950 г., от Съюза за българо-съветска дружба.
На 20 септември 1950 семинарията е преместена в Черепиш, близо до Черепишкия манастир, а сградата е дадена за Дворец на пионерите. Сградата е върната на Семинарията през 1990.

На територията на  “Лозенец” се намират и няколко факултети на СУ “Св. Климент Охридски”.

Интересна е историята на сградата на Биологическият факултет. Той е един от най-старите и големи факултети на Софийския университет. Биологическите науки са включени в обучението и изследователските програми на Софийския университет с разкриването на Катедрата по ботаника през 1891 г. и по зоология през 1893 г. През 1904 г. съществуват вече четири катедри: по обща ботаника, специална ботаника, анатомия и систематика на безгръбначните животни и сравнителна анатомия на животните. Те са в състава на Физико-математическия факултет, в специалност Естествена история. През 1944 г. тази специалност се разделя на две – Биология и Геология.

През 1951 г., заедно със специалност География, се образува Биолого-геолого-географският факултет.


Самостоятелен Биологически факултет е създаден през 1963 г. В него има три специалности: Биология със специализации Ботаника, Зоология, Хидробиология и ихтиология; Биохимия и микробиология със специализации Биохимия и физиология на животните и човека, Биохимия и физиология на растенията и Обща и промишлена микробиология, както и специалност Биология – педагогически профил.
Агрономо-лесовъдният факултет (създаден като Агрономически през 1921 г. и трансформиран в Агрономо-лесовъден през 1925 г.) първоначално се помещава в Духовната семинария в кв. Лозенец. От 1928 г. факултетът се разполага в новопостроената сграда на ул. „Княз Симеон Търновски“ (дн. „Драган Цанков“) № 4 (сега в нея е Биологическият факултет).
В края на 20-те години на ХХ в. зданието силно се откроява по монументалност и стил. Дело е на арх. Георги Овчаров, който изоставя хоросана като външна мазилка и използва фугирани тухли. Архитектурният стил сполучливо имитира елементите на средновековните манастири и кули. Просторните аудитории и кабинети, богатата библиотека, добре комплектуваните музейни сбирки създават отлични условия за работа на преподаватели и студенти. В изграждането на сградата взема участие не само държавата, но и фондация Рокфелер, отпуснала 16 млн. лв до 1928 г. за довършване на главното здание и за обзавеждане на фитопаталогичната лаборатория. Към Агрономо-лесовъдния факултет се числят Централният земеделски институт и Централният метеорологичен институт, разположени в четириетажна сграда в близост до новото здание на факултета (сега сградата се използва от Софийския районен съд и прокуратура). В съседство е и стъклено-желязната конструкция на Вегетационната къща при Института по общо земеделие към факултета. По този начин се обособява цялостен комплекс от агрономически институти в този район на София. През 1998 година сградата е обявена за паметник на културата с национално значение.



Коментари

Няма коментари.

Добави коментар

* Задължителни полета